Сив свят

         Задавали ли сте си някога въпроса „Къде отидоха цветове? Защо всичко стана еднакво?“

Метафорично или не светът си загуби цветността. Живеем в сив свят. Креативността се убива и на нейно място се поставя сивината. РОботската работа. Хората загубиха своята креативност. Хората станаха еднакви, защото загубата на креативност създава еднаквостта. Как обаче светът загуби креативността си? Това е въпрос на който някои хора биха отговорили с: „Просто се случи“

Не е толкова просто. И всъщност е изгодно за някого.

Вижте креативността е един вид бунт. Бунт срещу системата и срещу това робско владичество. Хората днес които се изхранват чрез креативността си, са мразени от едни чичковци които искат те да страдат и да рОботят по цели дни и нощи.

Убийството на креативността става в училище. Отначало предметът музика и рисуване го има, но след 8 клас креативните предмети се премахват. Те са ненужни, защото училището иска да научи хората на еднаквост, а не на креативност. Училището никога ама никога няма да седне да ви научи как да мислите за себе си, та камо ли креативно. Училището е създадено да ви наблъска едни знания, които действително може да са грешни, и повечето са, за да ви накара да мислите като масата, която се създава чрез училището. Училището е било винаги против креативността и мисленето като цяло. Креативността е днешният бунт и креативността те кара да се замислиш. Затова е и толкова мразена от някои висшестоящи, които искат да управляват обществото.

Какво се случва след училище?

Създава се един сив човек, който не може да вижда цветовете. Той е бил моделиран от училището, така че от вътре е сив, а едно сиво същество може само и единствено да продължи да създава сиви неща.

Нека да предположим, че ти читателю не си обеден, че училището убива креативността. И си си рекъл: „Какви глупости говори този, никога никой не е искал да убива креативността. Аз не го виждам“.

Предполагаме, че има такива заблудени хора, които си казват така. Нека обаче да видим нещо друго. Този който държи парата, управлява играта. Или с други думи, тези чичковци които са отгоре ни, могат да управляват бъдещето на едно общество. Как? Ами много просто. Ще дават повече пари на робския труд и по-малко на креативният. Нека видим днес колко пари изкарват креативните професии. Много малко нали? Артистите винаги са много зле платени, а други професии са пак зле, но една идея по-добре. В смисъл, че имаш доза стабилност. Докато в креативните професии трябва да работиш и втора работа за да можеш да се издържаш. И това не е просто така. Разпределено е да се убива креативността.

Нека предположим, че сега аз излизам от училище и никога не съм се опитал да намеря аз какво искам да работя. Аз ще започна да работя това, което дава най-много пари. Нормално. Така ако хората които държат парите дават повече пари на чистачите, примерно, аз ще стана чистач. Тези чичковци ми контролират бъдещето. Иначе аз ще умра от глад.

Така когато креативните професии изкарват много малко, никои няма да иска да ги работи и те умират. Затова има бум на ИТ професиите в България. Не защото много хора са запалени по ИТ, (сигурен съм че има и такива на които им харесва) а защото заплатата е 2000 лева, което за България е много. Защо музиката ни е помия? Защото за да могат артистите да изкарват достатъчно пари да се издържат трябва да пускат много песни да стигнат парите. Много песни е равно на по-малко качество. Тук се работи количество на първо място и после чак някакво качество.  Ако въобще се наблегне на качеството.

Защото инак, човекът умира, а с него и мечтата му като артист.

„Креативният възрастен е този който е оцелял“

Това казва по-горната снимка и съм напълно съгласен.

Ако запазиш креативността си, ти си запазил себе си и не си се поддал на моделирането, което училището прави с теб. Училището те моделира както си иска.

А то иска по-малко мислещи хора и повече работници.

В мислещите хора спадат и креативните.

Благодаря за четенето.

Хубав ден!