Катарзис е рязък емоционален преход, който ни кара да се замислим над живота. Всеки е имал своят момент на реализация. Момент в който си казваме: „Леле колко съм живял напразно“ или пък „Леле колко бързо един живот може да си отиде от живота ми“. Тези моменти са неизбежни. Емоционалното, колкото и да бягаме от него, ни настига някога. Но ние защо бягаме от него?
Изразяване на емоциите е признак на сила. Защото никой друг не го прави. Всички се притесняваме от емоциите си. Особено мъжете. Емоцията е нещо нормално и това го знае всяко хлапе, но все пак се страхуваме. Страхуваме се от себе си и как другите ще възприемат нас.
Този страх от емоция и от духовно прочистване (катарзис) ни забавя реализацията на важните неща. Вижте тези емоционални моменти ги приемаме много силно, защото преди не сме си отприщвали емоциите. Все ги крием и ги потискаме докато не дойде един момент когато няма накъде. И това дълго задържане на емоции е много опасно. Всичкото това задържане е отприщено на един дъх и ни срива психически и понякога и физически ако позволим на психиката да надделее.
Ако изливаме емоциите по-често и не ги задържаме, то ние ще проумеем философията на живота. Всеки е преходен, но пък тази преходност и реализацията ни за преходност ни дава смисълът на живота. Представете си, че живеете вечно, кога ще направите онова нещо което сте искали винаги да направите, ако винаги има утре и го знаете? Никога! Преходността ни дава правото да направим нещо значимо и запомнящо се с живота и даже ни мотивира да го направим, знаете ли защо? Защото УТРЕ може и да няма! Приемем ли тези факти, а те идват от емоционалното ни израстване и от страдането като цяло, ще разберем каква сила притежаваме и колко малко време имаме да я използваме.
Задържането на емоции е бомба със закъснител. Колкото повече ги задържаме толкова повече бомбата ще боли и по-малко време ще имаме докато голямата бомба избухне. Не задържайте емоциите, но и не ги изливайте за неща който не са важни за вас.
Може би ключът към един пълноценен живот е точно емоциите. По специфично, плачът. Колкото по-рано разберем колко коварен и суров е живота и колко много трябва да се промени за да живеем добре, толкова повече време ще имаме да работим за едно благо, което ще промени светът поне на един човек. Страданието много хора мислят, че е лошо нещо, но всъщност то е спомагателно стъпало за израстването на един човек. Духовното израстване, намиране на ценности и цел в живота. Страданието не трябва да се пренебрегва, а трябва да се мисли върху него. Когато страдаш ти трябва разнищиш от къде идва страданието и защо се случва. Тук имаме пак реализация и духовно възвишение. Не трябва да се пренебрегва страданието, минете през него и се научете как да го избягвате за в бъдеще. То е част от живота и без него нямаше да има щастие. Ако обаче не разнищите от къде идва вашето страдание в момента, ще го повторите. Една грешка, заради която страдате, ще се повтори ако не разберете от къде идва и не я премахнете. Така, когато я премахнете, вие израствате и ще дойдат други проблеми и болежки, но вече ще сте на по-високо духовно ниво. И така човек израства към по-добро аз, от едно страдание към друго!
Какво му е толкова лошо на емоцията?
Признак на слабост ли е?
Категорично НЕ!
Изразяване на емоциите е признак на сила. Защото никой друг не го прави. Всички се притесняваме от емоциите си. Особено мъжете. Емоцията е нещо нормално и това го знае всяко хлапе, но все пак се страхуваме. Страхуваме се от себе си и как другите ще възприемат нас.
Този страх от емоция и от духовно прочистване (катарзис) ни забавя реализацията на важните неща. Вижте тези емоционални моменти ги приемаме много силно, защото преди не сме си отприщвали емоциите. Все ги крием и ги потискаме докато не дойде един момент когато няма накъде. И това дълго задържане на емоции е много опасно. Всичкото това задържане е отприщено на един дъх и ни срива психически и понякога и физически ако позволим на психиката да надделее.
Ако изливаме емоциите по-често и не ги задържаме, то ние ще проумеем философията на живота. Всеки е преходен, но пък тази преходност и реализацията ни за преходност ни дава смисълът на живота. Представете си, че живеете вечно, кога ще направите онова нещо което сте искали винаги да направите, ако винаги има утре и го знаете? Никога! Преходността ни дава правото да направим нещо значимо и запомнящо се с живота и даже ни мотивира да го направим, знаете ли защо? Защото УТРЕ може и да няма! Приемем ли тези факти, а те идват от емоционалното ни израстване и от страдането като цяло, ще разберем каква сила притежаваме и колко малко време имаме да я използваме.
Задържането на емоции е бомба със закъснител. Колкото повече ги задържаме толкова повече бомбата ще боли и по-малко време ще имаме докато голямата бомба избухне. Не задържайте емоциите, но и не ги изливайте за неща който не са важни за вас.
Може би ключът към един пълноценен живот е точно емоциите. По специфично, плачът. Колкото по-рано разберем колко коварен и суров е живота и колко много трябва да се промени за да живеем добре, толкова повече време ще имаме да работим за едно благо, което ще промени светът поне на един човек. Страданието много хора мислят, че е лошо нещо, но всъщност то е спомагателно стъпало за израстването на един човек. Духовното израстване, намиране на ценности и цел в живота. Страданието не трябва да се пренебрегва, а трябва да се мисли върху него. Когато страдаш ти трябва разнищиш от къде идва страданието и защо се случва. Тук имаме пак реализация и духовно възвишение. Не трябва да се пренебрегва страданието, минете през него и се научете как да го избягвате за в бъдеще. То е част от живота и без него нямаше да има щастие. Ако обаче не разнищите от къде идва вашето страдание в момента, ще го повторите. Една грешка, заради която страдате, ще се повтори ако не разберете от къде идва и не я премахнете. Така, когато я премахнете, вие израствате и ще дойдат други проблеми и болежки, но вече ще сте на по-високо духовно ниво. И така човек израства към по-добро аз, от едно страдание към друго!
Живота е пълен с плюсове и минуси и това даже е кодирано в пулсът на един човек. Нагоре надолу.
Емоцията е нещо нормално и това ни различава от това да бъдем еднакви роботи.
Бъдете различни и най-вече умни.
Приятен ден!
<3
Коментари
Публикуване на коментар