Единственият човек с когото прекарваме целият си живот сме ние самите. Ако не познаваме себе си, то как ще познаваме и другите около нас, нали така? Парадоксалното е, че най-малко от всичко на света познаваме себе си. Най-малко време отделяме за опознаване на себе си, а това е много важно. Защо отделяме малко време за себеопознаване? Може би защото никой не ние учил как става или пък просто сме твърде забързани и нямаме време за такива, както може би някой ще нарекат, глупости.
Всеки е един пъзел с много части. За да почнете да нареждате пъзела обаче ще ви трябва подготовка. Себеопознанието става като нареждате пъзела. Представете си, че сте имали тежка нощ, пили сте много и накрая не помните нищо. Почвате да разпитвате и да нареждате пъзела. Какво се случило и т.н. Така е и при човека. Нищо не помним и почваме да разпитваме околността. Най-важното е обаче съзнателно да извършваме този процес. Процесът е много прост. Извършваме го постоянно. Информационен процес в който ние разглеждаме външният свят за да обогатим вътрешният свой свят. Процесът се повтаря и се извършва постоянно където и да сме. Какво и да правим ние разменяме информация и получаваме информация. Ние съзнателно трябва да извършваме обменът и в процесът тази информация да я обработим за да видим дали е съвместима с това което сме ние. Търсим себе си все пак и можем да намерим азът само чрез трупане на информация и обработването й. Колкото повече разберем за себе си толкова по-лесно ще става да допълним пъзела. Трябва да нямаме страх от това да пробваме ново нещо или да научим нещо ново. Това също може да помогне за допълване на пъзела. Също така трябва да пробваме да преодоляваме всички свои страхове. Зад страховете ни може да се крие новата ни страст. Страховете променят нашето Божествено Аз. Те пренаписват това което ние сме, като налагат бариера. Отвъд бариерата се крие друг свят. Знам, че на думи е лесно, но трябва бавно с малки крачки да се преодоляват страховете. Страхът ни кара да вършим неща противоположно на него. Ние отговаряме на страха и това всъщност не сме ние.
Смятам, че едното от много неща за който сме тук на тази Земя, е именно да преоткрием себе си и да обогатим знанията си, като в същото време станем по-добри като се стремим към невъзможното, а именно съвършенството. Всеки еволюира сам, но колективно можем да си помогнем към стремежът ни за съвършенство. Ние сме колективно едно и когато осъзнаем това тогава ще се промени мисленето на мнозинството и начинът ни на живот. Ще претърпим мислената революция, която не се е състояла никога до сега в писаната ни история.
Всеки е един пъзел с много части. За да почнете да нареждате пъзела обаче ще ви трябва подготовка. Себеопознанието става като нареждате пъзела. Представете си, че сте имали тежка нощ, пили сте много и накрая не помните нищо. Почвате да разпитвате и да нареждате пъзела. Какво се случило и т.н. Така е и при човека. Нищо не помним и почваме да разпитваме околността. Най-важното е обаче съзнателно да извършваме този процес. Процесът е много прост. Извършваме го постоянно. Информационен процес в който ние разглеждаме външният свят за да обогатим вътрешният свой свят. Процесът се повтаря и се извършва постоянно където и да сме. Какво и да правим ние разменяме информация и получаваме информация. Ние съзнателно трябва да извършваме обменът и в процесът тази информация да я обработим за да видим дали е съвместима с това което сме ние. Търсим себе си все пак и можем да намерим азът само чрез трупане на информация и обработването й. Колкото повече разберем за себе си толкова по-лесно ще става да допълним пъзела. Трябва да нямаме страх от това да пробваме ново нещо или да научим нещо ново. Това също може да помогне за допълване на пъзела. Също така трябва да пробваме да преодоляваме всички свои страхове. Зад страховете ни може да се крие новата ни страст. Страховете променят нашето Божествено Аз. Те пренаписват това което ние сме, като налагат бариера. Отвъд бариерата се крие друг свят. Знам, че на думи е лесно, но трябва бавно с малки крачки да се преодоляват страховете. Страхът ни кара да вършим неща противоположно на него. Ние отговаряме на страха и това всъщност не сме ние.
Смятам, че едното от много неща за който сме тук на тази Земя, е именно да преоткрием себе си и да обогатим знанията си, като в същото време станем по-добри като се стремим към невъзможното, а именно съвършенството. Всеки еволюира сам, но колективно можем да си помогнем към стремежът ни за съвършенство. Ние сме колективно едно и когато осъзнаем това тогава ще се промени мисленето на мнозинството и начинът ни на живот. Ще претърпим мислената революция, която не се е състояла никога до сега в писаната ни история.
<3
Последвайте ме във фейсбук!
Можете да ме подкрепите с Patreon като станете мой патрон
Коментари
Публикуване на коментар