Пропускане към основното съдържание

Ограниченото съзнание прожектира ограничен начин на живот

Представете си, че имате безгранична информация в джоба си. С едно докосване можете да научите за света около вас. Можете да добиете нова информация за всичко, мистика, окултизъм ако сте фенове на това. За вашето хоби, как да станете това което искате. Можете да придобиете информация и да създадете нещо. Да разберете за тайни досиета, който са били разкрити и публикувани. Ще е твърде хубаво за да е истина, нали така? Иронията на страна, но вие избирате какво да гледате. Вашата свободна воля е също и вашето падение.




Имате под ръка безгранична информация. Всеки ден става все повече и повече. И това само в един телефон, който всъщност е винаги с вас. Не е ли така? Всичко в интернет или даже и всички приложения се борят за вашето внимание. Те са в постоянно състезание, кой ще има повече гледания. Но това не зависи от тях, а зависи от вашето съзнание.

Самите ние ограничаваме светогледа си. Ако нашето съзнание е ограничено до материалното на този свят, ние също ще търсим материалното. Ако сме с отворено съзнание, ще прожектираме любопитство. Ще искаме още знания на теми, които може би изглеждат налудничави.

Проблемът е че, ако не контролираме ние своето съзнание ще оставим то да контролира нас. Тук попадаме на капанът на съвремието. Ще се впуснем във вълната и ще попаднем в една еднаквост, която все променя своята външност, но не и същността си. Нещо като турски сериал. Винаги еднакъв сценарий, но различни герой.

Монотонността е опасно нещо. Вкарва те в капан на различие, когато всъщност е еднаквост. Ако оставим нашето съзнание да е ограничено, ще търсим ограниченото. Ще търсим в кутията, а не извън нея. Всичко хубаво, винаги се е раждало извън границите. Ако искате да разберете света, търсете отвъд границите. Рутината ще ви убие, още преди да сте в ковчега.

Много хора се оплакват от скучен начин на живот. Но проблемът не е, че живота е скучен, проблемът е че сме били систематизирано направени сиви. За да сме еднакви и контролируеми. Нашето съзнание е било ограничено още от както сме родени. Подхванати сме от рано, още от училище, може и по-рано.  Нашата истинска същност е скрита, за да не попречи на контролът ни. Човек с отворено съзнание не може да бъде контролиран.

Хвърлени сме в мислен затвор. Без материални решетки, а мислени такива. Бием се със своята същност. Опитвайки се да се освободим от това наше аз, което не харесваме, но и нямаме куражът да преодолеем. Светът ни се срива ако преминем границата, чрез която сме живеели до сега. Колкото по-рано отворим съзнанието си, толкова по-добре. Никой не обича да му кажат на 50, че е живял напразно и е повтарял живота си. Не можеш да наречеш живота си живот ако си потънал в рутината. Защото това е просто един-единствен ден, повтарящ се до безкрай. Отвори съзнанието си за да видиш свят изпълнен с живот. Изпълнен с невъзможни неща.


Благодаря за четенето!

<3

Последвайте ме във Facebook:

logo-facebook
Можете да ме подкрепите с Patreon  като станете мой патрон:

Patreon-Logo

Коментари

  1. Умът ти е остър като бръснач, има хора на 50 и дори повече години, които не могат да разсъждават така трезво за живота. Просто няма как да преглътнат горчивата истина, след като са живели през по-голямата част от живота си в лъжа.

    Още в детската градина ни учат, че "ако сме послушни ще папкаме", а на един по-късен етап, човек разбира че това правило важи и за службата (работата). Та така...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който ...

Съществува ли нещо случайно? И как може съдбата и свободната воля всъщност да са си приятели?

Здравейте! Днес ще пиша по една интересна тема, която отдавна исках да засегна, а именно дали съществува свободната воля или съдбата? Моят отговор на този въпрос мисля, че ще ви изненада, затова нека започваме…      Преди доста време, когато още писах само във Фейсбук, а не в този сайт, бях засегнал темата и споделих донякъде моето виждане за нещата, но имаше някои хора, които не схванаха точно моята мисъл , затова ще се опитам тук да задълбоча малко повече и да дам примери. Философите до ден днешен се опитват да дебатират доколко хаосът е случаен и дали из целият наш живот не съществува една огромна синхроничност. Или с други думи – всичко свързано ли е помежду си или не?      Опитвайки се да намеря дефиниция на думата „Хаос“ в Гугъл удрям на камък, виждам множество синоними, но не и какво точно означава то. Ако трябва аз да опиша и да дефинирам самата дума, то би било нещо такова: „Сбор от събития, предмети или идеи, които на пръв поглед нямат нищо о...

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото,...