Представете си, че имате безгранична информация в джоба си. С едно докосване можете да научите за света около вас. Можете да добиете нова информация за всичко, мистика, окултизъм ако сте фенове на това. За вашето хоби, как да станете това което искате. Можете да придобиете информация и да създадете нещо. Да разберете за тайни досиета, който са били разкрити и публикувани. Ще е твърде хубаво за да е истина, нали така? Иронията на страна, но вие избирате какво да гледате. Вашата свободна воля е също и вашето падение.
Имате под ръка безгранична информация. Всеки ден става все повече и повече. И това само в един телефон, който всъщност е винаги с вас. Не е ли така? Всичко в интернет или даже и всички приложения се борят за вашето внимание. Те са в постоянно състезание, кой ще има повече гледания. Но това не зависи от тях, а зависи от вашето съзнание.
Самите ние ограничаваме светогледа си. Ако нашето съзнание е ограничено до материалното на този свят, ние също ще търсим материалното. Ако сме с отворено съзнание, ще прожектираме любопитство. Ще искаме още знания на теми, които може би изглеждат налудничави.
Проблемът е че, ако не контролираме ние своето съзнание ще оставим то да контролира нас. Тук попадаме на капанът на съвремието. Ще се впуснем във вълната и ще попаднем в една еднаквост, която все променя своята външност, но не и същността си. Нещо като турски сериал. Винаги еднакъв сценарий, но различни герой.
Монотонността е опасно нещо. Вкарва те в капан на различие, когато всъщност е еднаквост. Ако оставим нашето съзнание да е ограничено, ще търсим ограниченото. Ще търсим в кутията, а не извън нея. Всичко хубаво, винаги се е раждало извън границите. Ако искате да разберете света, търсете отвъд границите. Рутината ще ви убие, още преди да сте в ковчега.
Много хора се оплакват от скучен начин на живот. Но проблемът не е, че живота е скучен, проблемът е че сме били систематизирано направени сиви. За да сме еднакви и контролируеми. Нашето съзнание е било ограничено още от както сме родени. Подхванати сме от рано, още от училище, може и по-рано. Нашата истинска същност е скрита, за да не попречи на контролът ни. Човек с отворено съзнание не може да бъде контролиран.
Хвърлени сме в мислен затвор. Без материални решетки, а мислени такива. Бием се със своята същност. Опитвайки се да се освободим от това наше аз, което не харесваме, но и нямаме куражът да преодолеем. Светът ни се срива ако преминем границата, чрез която сме живеели до сега. Колкото по-рано отворим съзнанието си, толкова по-добре. Никой не обича да му кажат на 50, че е живял напразно и е повтарял живота си. Не можеш да наречеш живота си живот ако си потънал в рутината. Защото това е просто един-единствен ден, повтарящ се до безкрай. Отвори съзнанието си за да видиш свят изпълнен с живот. Изпълнен с невъзможни неща.
Можете да ме подкрепите с Patreon като станете мой патрон:
Имате под ръка безгранична информация. Всеки ден става все повече и повече. И това само в един телефон, който всъщност е винаги с вас. Не е ли така? Всичко в интернет или даже и всички приложения се борят за вашето внимание. Те са в постоянно състезание, кой ще има повече гледания. Но това не зависи от тях, а зависи от вашето съзнание.
Самите ние ограничаваме светогледа си. Ако нашето съзнание е ограничено до материалното на този свят, ние също ще търсим материалното. Ако сме с отворено съзнание, ще прожектираме любопитство. Ще искаме още знания на теми, които може би изглеждат налудничави.
Проблемът е че, ако не контролираме ние своето съзнание ще оставим то да контролира нас. Тук попадаме на капанът на съвремието. Ще се впуснем във вълната и ще попаднем в една еднаквост, която все променя своята външност, но не и същността си. Нещо като турски сериал. Винаги еднакъв сценарий, но различни герой.
Монотонността е опасно нещо. Вкарва те в капан на различие, когато всъщност е еднаквост. Ако оставим нашето съзнание да е ограничено, ще търсим ограниченото. Ще търсим в кутията, а не извън нея. Всичко хубаво, винаги се е раждало извън границите. Ако искате да разберете света, търсете отвъд границите. Рутината ще ви убие, още преди да сте в ковчега.
Много хора се оплакват от скучен начин на живот. Но проблемът не е, че живота е скучен, проблемът е че сме били систематизирано направени сиви. За да сме еднакви и контролируеми. Нашето съзнание е било ограничено още от както сме родени. Подхванати сме от рано, още от училище, може и по-рано. Нашата истинска същност е скрита, за да не попречи на контролът ни. Човек с отворено съзнание не може да бъде контролиран.
Хвърлени сме в мислен затвор. Без материални решетки, а мислени такива. Бием се със своята същност. Опитвайки се да се освободим от това наше аз, което не харесваме, но и нямаме куражът да преодолеем. Светът ни се срива ако преминем границата, чрез която сме живеели до сега. Колкото по-рано отворим съзнанието си, толкова по-добре. Никой не обича да му кажат на 50, че е живял напразно и е повтарял живота си. Не можеш да наречеш живота си живот ако си потънал в рутината. Защото това е просто един-единствен ден, повтарящ се до безкрай. Отвори съзнанието си за да видиш свят изпълнен с живот. Изпълнен с невъзможни неща.
Благодаря за четенето!
<3
Последвайте ме във Facebook:
Можете да ме подкрепите с Patreon като станете мой патрон:
Умът ти е остър като бръснач, има хора на 50 и дори повече години, които не могат да разсъждават така трезво за живота. Просто няма как да преглътнат горчивата истина, след като са живели през по-голямата част от живота си в лъжа.
ОтговорИзтриванеОще в детската градина ни учат, че "ако сме послушни ще папкаме", а на един по-късен етап, човек разбира че това правило важи и за службата (работата). Та така...